Абортът убива деца, 2008, 7 дневна акция, по време на която художникът пробива всеки ден по 500 дупки в стена на галерията (200/270 cm), надпис върху стена, слайдшоу със снимки на абортирани ембриони; синя боя, мазилка, чук, длета, строителни отпадъци, бяла престилка, телевизор и DVD плейър
Прес съобщение за Проект „Абортът убива деца", част от изложбата "Демокрацията говори - Konsthall C в София", галерия "Васка Емануилова", "Място за срещи", гр. София:
В продължение на една седмица Самуил Стоянов ще прави по 500 дупки ежедневно в централната колона на „Място за срещи" в галерия „Васка Емануилова". За това време и с това темпо художникът няма да успее да причини фатални последствия за сградата, но деструктивния процес, който той ще осъществи най-вероятно ще има и нематериални характеристики. Акцентът в акцията ще е личното преживяване на автора, където къртенето на части от стената няма да е просто строителна дейност, а действие натоварено със травмиращо съдържание, действие в което броят на дупките ще съответства на броя на извършваните в същото време аборти в България. „Абортът убива деца" е известен про-лайф лозунг, който за едни е очевидна истина, а за други е израз на нарушаване на личната им свобода и право на избор. Самуил Стоянов го използва като отправна точка в проекта си, защото и без това противоречията и несъвместимостта в тезите „за" и „против" е огромна и, ако някой реши да има мнение няма как то да е някъде по средата. Самуил е от художниците, за които самия процес на създаване на дадена творба не е от значение, но в случая негова основна цел е освен да илюстрира проблема по време на акцията си, да преживее собственото си мнение, като документира реакциите и чувствата си.
Като част от инициативата „Отворено пространство / демократични граждани" на Пер Хаселберг (основател на Konsthall C в Стокхолм), проектът „Абортът убива деца" разисква някой от основните демократични права и принципи, а именно, въпросите за правото на живот, правото на информирано вземане на решения, а също и въпроса дали аборта не е дискриминация, чрез налагане позицията на по-възрастните, по-силните и по-многобройните, и дали в крайна сметка това не води до разрушителни процеси.
